Боби си отиде, приятели. Защо? Не знаем.
Няколко седмици след като събрахме Боби от Околовръстоното на София и оперирахме лошо счупената му лапа, започнахме подготовка за настаняването му в приемен дом.
Част от тази подготовка бе да кастираме куч. Кастрацията е минала Без усложнения, а по време на процедурата показателите на Боби са останали стабилни.
Час и половина по-късно, обаче, Боби е започнал да диша със затруднение. Малко след това сърцето му е спряло.
В опит да го спасят, лекарите са го интубирали, включили са го на изкуствена вентилация и допълнителни медикаменти.
Това възстановило сърдечна и дихателна дейност на Боби, но само 15 минути по-късно сърцето му е спряло отново. Този път завинаги.
Направихме аутопсия в опит да открием какво сме пропуснали.
Но нито аутопсията, нито клиничното състояние, изследванията или поведението на Боби по време на двете операции, показват сърдечен, дихателен или какъвто и да е друг здравословен проблем.
През годините сме губили животи - някои по време на тежка операция, други заради инфекциозни заболявания, трети от старост и хронични състояния.
И винаги е било много трудно. Веднъж заради животинката, на която не сме успели да помогнем и втори път заради вас, на които сме обещали да направим всичко по силите си.
Да загубиш, обаче, младо и здраво куче, е просто несправедливо.
Много съжаляваме.
